28 Май, 2014 15:41 11 676 1

Паранормалното: Защо виждаме неща, които не съществуват

  • книга-
  • "паранормалното"-
  • "изток-запад"-
  • ричард уайзман

Свръхестественото винаги е било емоционално привлекателно за хората, твърдят учените

Защо понякога майките смятат, че имат телепатична връзка с децата си? Защо някои хора вярват, че са видели призраци, полтъргайсти и прочее? Защо други са толкова убедени, че съдбата им е предначертана от звездите или пък, че над тях тегне черна магия, дело на някоя зла вещица? Британският професор по обществена психология Ричард Уайзман изследва тези необясними явления и позовавайки се изцяло на науката, разбулва всички мистерии около тях и други подобни въпроси в книгата си „Паранормалното“ (ИК „Изток-Запад“).

Известният британски учен проф. Ричард Уайзман изследва необяснимото с научни средства в книгата си „Паранормалното“, разкривайки удивителни истини за духове, ясновидци и преживявания извън тялото – за някои комични, за други страшни, – за да докаже, че не съществуват паранормални явления. Това заключение основателно провокира въпроса: Защо тогава толкова много хора твърдят, че са преживели нещо свръхестествено?

В „Паранормалното“ Уайзман дава логичен отговор на този въпрос. Именно логиката може да ни доведе до корените на паранормалното; това става ясно още от подзаглавието на книгата – „Защо виждаме неща, които не съществуват“. Захващайки се с тези на пръв поглед ненаучни занимания, авторът основателно проучва дейността на човешкия мозък, поведението и убежденията на хората. В предговора на книгата той пише: „Подобни занимания биха си стрували, ако съумея да отместя поглед от съществуването на самите феномени и вместо това се съсредоточа върху дълбините на онази завладяваща психология, която се крие зад човешките вярвания и преживявания.“

Уайзман ни запознава отблизо с куче, набедено за екстрасенс, с опитите на някои учени да фотографират душата, показва как една гумена ръка може да ни разкрие истината за астралното летене, как да „напускаме тялото си“ и да установим как мозъкът ни решава къде точно се намираме в конкретния момент. Авторът предлага различни тестове и интересни методи, чрез които всеки сам може да се докосне до невероятното. „Паранормалното“ повежда към едно приключение, където реалността, колкото и странно да звучи, е по-чудата и далеч по-възхитителна от измислицата.

Ричард Уайзман –  познат у нас с книгите „Факторът късмет“ и „59 секунди: помисли малко, промени много“ –  е единственият британски професор по обществена психология, който има международна репутация за своята изследователска работа в необичайни области – в това число късмет, хумор, измама, паранормални явления...  Неговите изследвания са попадали в над сто и петдесет телевизионни програми по света и са често цитирани от разнообразни медии.

Авторитетният учен Ричард Докинс коментира работата на Уайзман така: „Свръхестественото е емоционално привлекателно за хората. На тях много им се иска странните, призрачните явления да са истина... Уайзман ни предлага едно по-висше удоволствие – ловко разобличавайки шарлатаните, спекулиращи с паранормалното, той разпръсва мъглата на свръхестественото и дава път на ярката светлина на разума“.

На читателите предлагаме един любопитен откъс от книгата.

Странният случай с духовните обувки за тенис

Отворете която и да е ню ейдж книжка по темата за преживяванията извън тялото и преживяванията на прага на смъртта и почти веднага ще се натъкнете на историята за Мария и износената гуменка.

През април 1977 г. емигрантката Мария, работеща в щата Вашингтон, претърпяла масиран сърдечен удар и спешно била приета в Медицинския център „Харбървю“. След три дни в болницата сърдечната дейност на Мария спряла напълно, но я реанимирали. Малко по-късно същия ден тя се срещнала със социалната работничка Кимбърли Кларк и започнала да ѝ разказва как по време на втория инфаркт ѝ се е случило нещо изключително странно.

Мария преживяла класическо напускане на тялото си. Докато лекарите се борели за живота ѝ, тя почувствала как излита от тялото си и вижда отгоре уредите за наблюдение на жизнените ѝ показатели, които бълвали листовете с диаграми. След няколко минути се озовала извън болницата и започнала да оглежда улиците наоколо, паркинга и външността на сградата.

Мария разказала на Кларк, че е видяла неща, които не би могла да види от леглото си. Тя дала описание на входа към спешното отделение и на улицата зад сградата на болницата. Въпреки че информацията била точна, първоначално Кларк се отнесла скептично, смятайки, че Мария несъзнателно се е сдобила с тази информация, когато са я приемали в болницата. Но следващото откровение на Мария накарало Кларк да се усъмни в скептицизма си.

Мария споменала, че в един момент, докато се реела из етера, прелетяла покрай северната фасада на сградата и вниманието ѝ било привлечено от един необичаен предмет, който се намирал върху външния перваз на прозореца на третия етаж. Използвайки силата на мисълта си, Мария се приближила до предмета и видяла, че е обувка за тенис, а като се фокусирала още малко, установила, че обувката е доста износена и връзките ѝ са пъхнати под петата. Мария помолила Кларк да провери дали въпросната обувка за тенис наистина съществува.

Кларк излязла от сградата и се огледала, но не забелязала нищо необичайно. След това се качила на третия етаж в северното крило на сградата и започнала да оглежда первазите на прозорците във всяка стая. Очевидно, по-лесно било да се каже, отколкото да се направи, тъй като ѝ се наложило да притиска лице до всеки един от тесните прозорци, за да огледа външния му перваз. След упорито притискане към доста прозорци Кларк с удивление забелязала, че на един от первазите наистина се въргаля някаква стара обувка за тенис.

„Петнадесет на нула“ за вярващите.

Когато Кларк се протегнала към перваза да вземе обувката, забелязала, че тя наистина е доста стара и износена и връзките ѝ са пъхнати под петата.

„Тридесет на нула.“

Нещо повече, Кларк забелязала, че положението на връзките на обувката можело да се види само от някого, който наблюдава от външната страна на сградата.

„Четиридесет на нула.“

Пред 1985 г. Кларк публикувала забележителната история на Мария и оттогава насам случаят се цитира в безброй книги, списания, статии и уебсайтове като неоспоримо доказателство за това, че духът е в състояние да напуска тялото.

През 1996 г. учените Хайдън Ебърн, Шон Мълиган и Бари Байърстийн от Университета „Саймън Фрейзър“ в Канада решават да разследват случая. Двама от тях посещават Медицинския център „Харбървю“, разпитват Кларк и установяват точния перваз на прозореца, който по думите ѝ Мария е видяла преди толкова години. Те поставят на същия перваз една от своите стари обувки за тенис, затварят прозореца и се оттеглят. В разрез с разказа на Кларк, те установяват, че не им се налага да прилепват лица до прозорците, за да видят обувката.

Всъщност обувката ясно се вижда и от стаята, така че някой пациент, който си лежи в леглото, съвсем лесно би я забелязал.

„Четиридесет на петнадесет.“

След това скептиците се разхождат около сградата и забелязват, че експерименталната им обувка за тенис се вижда прекрасно и от двора на болницата. Всъщност, когато отново се връщат в болницата след седмица, обувката вече я няма, което още повече подрива твърдението, че не се вижда лесно.

„Четиридесет на тридесет.“

Ебърн, Мълиган и Байърстийн са на мнение, че Мария вероятно е чула някакви подхвърлени забележки за обувката, докато е била под упойка или полузадрямала по време на тридневния си престой в болницата, след което несъзнателно е вградила тази информация в своето преживяване извън тялото. Освен това те изтъкват, че Кларк е публикувала своето описание на случая чак седем години по-късно, а по този начин времето ѝ е предоставило достатъчно възможности за преувеличение от постоянното разказване и преразказване. При положение че ключовите моменти от историята били толкова спорни, тримата изследователи решават, че нямат особени основания да вярват в останалата ѝ част – например в твърденията на Мария, че още преди да открият обувката, тя знаела, че е износена и връзките ѝ са подгънати под петата.

„Четиридесет на четиридесет.“

Само за няколко часа в болницата учените установяват, че разказът на Мария за невероятното ѝ преживяване изобщо не съответства на истината. Независимо от това, историята се предъвква до безкрай от множество автори, които или не си правят труда да установят фактите, или пък не желаят да представят на читателите си и по-скептичния поглед към тази история. Тези, които вярват в съществуването на душата, трябва да предложат по-сериозни и неоспорими доказателства.

„Още топки, моля.“


Поставете оценка:
Оценка 3 от 2 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 оу, много ме е страх.

    1 0 Отговор
    Не вярвам в тия истории ;(